чешете

Речник на българския език

1. чешете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

чешете е производна форма на чеша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. чешете — повелително наклонение, мн. ч.

чешете е производна форма на чеша (повелително наклонение, мн. ч.).