четяло

Речник на българския език

1. четяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

четяло е производна форма на чета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. четяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

четяло е производна форма на чета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).