четели

Речник на българския език

1. четели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

четели е производна форма на чета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. четели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

четели е производна форма на чета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).