четворил е

Речник на българския език

1. четворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

четворил е е производна форма на четворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. четворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

четворил е е производна форма на четворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).