честитил е

Речник на българския език

1. честитил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

честитил е е производна форма на честитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. честитил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

честитил е е производна форма на честитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).