честитили

Речник на българския език

1. честитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

честитили е производна форма на честитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. честитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

честитили е производна форма на честитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).