честитил
1.
честитил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
честитил
е производна форма
на честитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
честитил —
мин. деят. св. прич. м. р.
честитил
е производна форма
на честитя (мин. деят. св. прич. м. р.).