честити

Речник на българския език

1. честити — мн. ч.

честити е производна форма на честит (мн. ч.).

2. честити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

честити е производна форма на честитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. честити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

честити е производна форма на честитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. честити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

честити е производна форма на честитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. честити — повелително наклонение, ед. ч.

честити е производна форма на честитя (повелително наклонение, ед. ч.).