черпило

Речник на българския език

1. черпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

черпило е производна форма на черпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. черпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

черпило е производна форма на черпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).