черпели

Речник на българския език

1. черпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

черпели е производна форма на черпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. черпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

черпели е производна форма на черпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).