чепици

Речник на българския език

1. чепѝци — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., чепѝк, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици.
същ. умал. чепѝчки само мн. Лачени чепички.
• Къде го стяга чепикът. — Разг. Какво го притеснява.

Грешни изписвания (3)

  • чепице
  • чипице
  • чипици

2. чепици — мн. ч.

чепици е производна форма на чепик (мн. ч.).

Връзки