чели

Речник на българския език

1. чели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

чели е производна форма на чета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

чели е производна форма на чета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).