чекнели

Речник на българския език

1. чекнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

чекнели е производна форма на чекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. чекнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

чекнели е производна форма на чекна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).