чатила

Речник на българския език

1. чатила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

чатила е производна форма на чатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. чатила — мин. деят. св. прич. ж. р.

чатила е производна форма на чатя (мин. деят. св. прич. ж. р.).