чател

Речник на българския език

1. чател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

чател е производна форма на чатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. чател — мин. деят. несв. прич. м. р.

чател е производна форма на чатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).