цъцрил

Речник на българския език

1. цъцрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъцрил е производна форма на цъцря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цъцрил — мин. деят. св. прич. м. р.

цъцрил е производна форма на цъцря (мин. деят. св. прич. м. р.).