цъцрело

Речник на българския език

1. цъцрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъцрело е производна форма на цъцря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цъцрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цъцрело е производна форма на цъцря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).