цъцрели

Речник на българския език

1. цъцрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цъцрели е производна форма на цъцря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цъцрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цъцрели е производна форма на цъцря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).