цъфтяло

Речник на българския език

1. цъфтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъфтяло е производна форма на цъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цъфтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъфтяло е производна форма на цъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. цъфтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

цъфтяло е производна форма на цъфтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. цъфтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цъфтяло е производна форма на цъфтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).