цъфтяла

Речник на българския език

1. цъфтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цъфтяла е производна форма на цъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цъфтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цъфтяла е производна форма на цъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. цъфтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

цъфтяла е производна форма на цъфтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. цъфтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

цъфтяла е производна форма на цъфтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).