цъфтели

Речник на българския език

1. цъфтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цъфтели е производна форма на цъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цъфтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цъфтели е производна форма на цъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. цъфтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цъфтели е производна форма на цъфтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. цъфтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цъфтели е производна форма на цъфтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).