цървули

Речник на българския език

1. църву̀ли — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., църву̀л, м. Вид меки обувки от кожа, която се прикрепва към краката с дълги връзки.
• Ще хвана (на босия) цървулите. — Ирон. Никого няма да уловя.
• Ще взема (на босия) цървулите. — Ирон. Нищо няма да взема.
• Ям цървулите (на някого). — Разг. Говоря за някого зад гърба му; одумвам, клеветя, злословя.

Грешни изписвания (3)

  • царвуле
  • царвули
  • цървуле

2. цървули — мн. ч.

цървули е производна форма на цървул (мн. ч.).

Връзки