цъклил си

Речник на българския език

1. цъклил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

цъклил си е производна форма на цъкля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. цъклил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

цъклил си е производна форма на цъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).