цъклил е

Речник на българския език

1. цъклил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъклил е е производна форма на цъкля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цъклил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъклил е е производна форма на цъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).