цъклило

Речник на българския език

1. цъклило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъклило е производна форма на цъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цъклило — мин. деят. св. прич. ср. р.

цъклило е производна форма на цъкля (мин. деят. св. прич. ср. р.).