цъклили

Речник на българския език

1. цъклили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

цъклили е производна форма на цъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цъклили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

цъклили е производна форма на цъкля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).