цъклело

Речник на българския език

1. цъклело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

цъклело е производна форма на цъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. цъклело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

цъклело е производна форма на цъкля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).