цъклели

Речник на българския език

1. цъклели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цъклели е производна форма на цъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цъклели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цъклели е производна форма на цъкля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).