цъклела

Речник на българския език

1. цъклела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цъклела е производна форма на цъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цъклела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

цъклела е производна форма на цъкля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).