цъклел

Речник на българския език

1. цъклел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цъклел е производна форма на цъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цъклел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цъклел е производна форма на цъкля (мин. деят. несв. прич. м. р.).