цупи

Речник на българския език

1. цупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

цупи е производна форма на цупя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. цупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

цупи е производна форма на цупя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. цупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

цупи е производна форма на цупя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. цупи — повелително наклонение, ед. ч.

цупи е производна форма на цупя се (повелително наклонение, ед. ч.).