цупели

Речник на българския език

1. цупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

цупели е производна форма на цупя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. цупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

цупели е производна форма на цупя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).