цупел

Речник на българския език

1. цупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цупел е производна форма на цупя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цупел е производна форма на цупя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).