цука

Речник на българския език

1. цука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

цука е производна форма на цукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. цука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

цука е производна форма на цукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. цука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

цука е производна форма на цукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).