цопахте

Речник на българския език

1. цопахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

цопахте е производна форма на цопам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. цопахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

цопахте е производна форма на цопам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).