цицнел

Речник на българския език

1. цицнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

цицнел е производна форма на цицна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. цицнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

цицнел е производна форма на цицна (мин. деят. несв. прич. м. р.).