циментирахте

Речник на българския език

1. циментирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

циментирахте е производна форма на циментирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. циментирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

циментирахте е производна форма на циментирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).