циментирало

Речник на българския език

1. циментирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

циментирало е производна форма на циментирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. циментирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

циментирало е производна форма на циментирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. циментирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

циментирало е производна форма на циментирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. циментирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

циментирало е производна форма на циментирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).