циганило

Речник на българския език

1. циганило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

циганило е производна форма на циганя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. циганило — мин. деят. св. прич. ср. р.

циганило е производна форма на циганя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).