циганили

Речник на българския език

1. циганили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

циганили е производна форма на циганя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. циганили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

циганили е производна форма на циганя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).