циганил

Речник на българския език

1. циганил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

циганил е производна форма на циганя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. циганил — мин. деят. св. прич. м. р.

циганил е производна форма на циганя се (мин. деят. св. прич. м. р.).