циврили

Речник на българския език

1. циврили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

циврили е производна форма на цивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. циврили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

циврили е производна форма на цивря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).