циврила

Речник на българския език

1. циврила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

циврила е производна форма на цивря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. циврила — мин. деят. св. прич. ж. р.

циврила е производна форма на цивря (мин. деят. св. прич. ж. р.).