циврели

Речник на българския език

1. циврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

циврели е производна форма на цивря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. циврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

циврели е производна форма на цивря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).