циврела

Речник на българския език

1. циврела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

циврела е производна форма на цивря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. циврела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

циврела е производна форма на цивря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).