церили

Речник на българския език

1. церили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

церили е производна форма на церя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. церили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

церили е производна форма на церя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).