церемоняло

Речник на българския език

1. церемоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

церемоняло е производна форма на церемоня се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. церемоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

церемоняло е производна форма на церемоня се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).