цепнела

Речник на българския език

1. цепнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

цепнела е производна форма на цепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. цепнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

цепнела е производна форма на цепна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).