центрирал

Речник на българския език

1. центрирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

центрирал е производна форма на центрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. центрирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

центрирал е производна форма на центрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. центрирал — мин. деят. св. прич. м. р.

центрирал е производна форма на центрирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. центрирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

центрирал е производна форма на центрирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).