целунете

Речник на българския език

1. целунете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

целунете е производна форма на целуна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. целунете — повелително наклонение, мн. ч.

целунете е производна форма на целуна (повелително наклонение, мн. ч.).